Популярни публикации

Общо показвания

вторник, юни 09, 2009

УРОЦИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ, ОСЪЗНАТИ И ВКЛЮЧЕНИ НА ПРАКТИКА В ЖИВОТА, ИНАЧЕ ЗЛОТО ОКОНЧАТЕЛНО ЩЕ ДОЙДЕ И ЗАВЛАДЕЕ !!!

Копие:

Хората влязоха в самоубийствен двубой със своята единствена обитаемост. Невероятно зли в намеренията си сили докарват свободните хора до състояние на вечни отрепки. Чрез опустошение на съществуващите култури изграждат безутешен Нов световен ред. Човекът загуби връзка със старата безопасна действителност. Народите се изродиха в маси. Всеки бива настройван да враждува с всеки. Нова реалност, иззиждана от глобалисти и интегристи зае мястото на извечната Истина. Приближава последното действие на съчинена от безумци пиеса, след което животът никога вече няма да бъде театър. Елиминатите готвят сценария на Армагедон, но не са известени какво Бог е предвидил за този ден и за това място. Замислите на вечните заговорници са премислени до последна подробност. Но не от тях зависи изпълнението. Те дори от чашата си с вино не могат да отпият, ако волята на Небето е друга. Ордата на Продължението се изправя против Ордена на търсенията. Осите на смъртта се изместват, усукват се и се изправят. Преплитат се и се пресичат. Жилата им пронизват Млечния път. Космически знамения привличат пътници. Насам е устремено гъмжило от любопитни. Мнозина искат да видят как умира цяла Раса. Пояснявам: разглеждайте сборната човешка съвокупност като една от неизброимите разумни Раси, обитаващи Вселената. Но Расата не иска да умира. Сред сивотата, сред разлагащата се духовност горят Искри. Подклаждат живителния Огън на надеждата. Искрите, родени от диханието и разпалени от обичта на Тангра знаят как човечеството може да се прероди, да се пресътвори. И да оцелее. Променено, в променените условия. Поклонниците на Тъмното божество изграждат “Единна мрежа на светлината”. Служат си с откраднати изрази. Стремят се до повторят формата на поелите по пътя към Бога, да заменят Избранниците с техни неистински подобия. Нетленното да подменят с тленно. Но душата на устремения не се съединява с разпадащата се плът. Той е рожба на Небето, но е и син на Земята. Ту умира, ту отново се ражда за живот. Докато блещукането на “хилядите светлинни точки” е измамно светло. Породено е от вретено трептящ Мрак. И обратно към Мрака ще се понесе, когато настъпи часът на обещания Съд. Преобразяването на Сатаната в ангел на Светлината е само външно, същността си остава сатанинска. Странници поощряват развитието на смъртните процеси. Горящи Искри, въплътени в човеци ги възпират. Слугите на Тъмната страна, рушителите, облекли маски на строители сключват съюз с чуждите, готвят гибелен танц за сляпото човечество. И се заблуждават, че Миналото може да послужи за Убежище. “Самоубий се, за да живееш!” - крещят поробителите. И лъжат лековерните, отнемат вътрешното им зрение. Децата на Отключеното Небе имат за съюзник Божията любов и всички, носещи Тангра в сърцата си. Свободата и щастието са естествени права. Свободата е право да прилагаш своята воля към всичко, което ти принадлежи. Щастие е твоята отделна воля да съвпада със законите на Тангра. Само тогава радостта е искрена и спокойствието - трайно. Заблуда е, че разумът, този Божи дар може да измести Дарителя и да се възцари на Негово място. Завършеният човек е много повече от едната хладна мисъл. В ненарушимо единство с Небесния си Отец, той е всичко. Без Него е нищо. Разпознавайте враговете на Иисус по отсъствието на безкористност и сърдечност. Дори когато твърдят, че са най-последователните християни. Измамата е всеобхватна. Заблудата е проникнала навсякъде. Злобата се разпорежда безконтролно. В църквите няма покаяние, нито съпричастност. Домовете на Бога днес са обърнати на храмове на Злото. Самопровъзгласил се елит е поставил под своя власт всичко видимо. Могъщи са Тъмните рушители. Расата щеше да е обречена, ако ги нямаше храбрите зрящи воини на закрилящата Светлина. Те отварят очите на слепите, повеждат ги по друг, спасителен път. Спасение винаги има, ако човек съумее да го съзре и отстои. "Бъди добре дошъл, щом не можем да спрем Твоето настъпление!" - е заклинание на отминали времена. Настъплението на Погибелта може да бъде спряно, ако истински повярваме в непобедимостта на съюза между малките двуноги разумни същества и техния Творец - Тангра. Помощта идва при всеки, който я призове. Нека самозабравилите се знаят: "Светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженек и невяста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи." - Откровение 18:23 Макар днес положението да изглежда безнадеждно: "Скритите членове на свръхмогъщото тайно братство са в действителност братя по кръв и умовете им са отдавна потопени в магическата парадигма, напълно неразбираема за отделния човек". Нека запитаме тези надути всезнайковци: ако не съществува нищо извън тяхната власт, защо така упорито продължават да търсят вратите, водещи към нашето прадревно Знание? Чуйте ги колко са смешни в стремежа си да ни изплашат: "Бунтът на плебса ще бъде също толкова немислим, колкото въстание на овцата срещу обичая да се яде месо!". Кръвожадните търгаши забравиха за Пастиря на стадото. Той ще ги победи не като влезе в сражение с тях, а като изведе човечеството или онова, което е останало от него извън търгашеския контрол. Самозванците ще рухнат под тежестта на обзелата ги Тъмнина. Всъщност тяхното голямо "светило", "слънчевото им божество" е УроборосL - змията, захапала собствената си опашка. Предизвестено е какво я очаква. Погледнете какво стана с тяхната любима институция, с Международния валутен фонд - раздруса се из основи, щом се докосна до България. Човекът ще бъде спасен, но само ако призове Спасителя. В минутите на опасност Земята ще даде присъщата си здрава сила на своите деца. Но само ако те усетят в себе си зова на кръвта и я признаят за Майка. Небето ще простре закрилящата си мощ над Своите поданици. Но само ако те искрено се почувстват частици от Него. Никой не може да стори толкова много за и против хората, колкото самите хора. Най-големите противници и най-могъщите закрилници на човешкия род, заради когото Христос принесе в жертва себе Си, са вътре в рода. Разпознаваме едните и другите по избрания път. Вестителите на Светлината помагат на човека да остане такъв, какъвто е сътворен. Бушменът, ескимосът и шведът са еднакво ценни. Но именно като бушмен, ескимос и швед, а не като някакви уеднаквени единици в измисления Ню Ейдж. Адептите на Мрака принуждават индивида да се превърне в това, което те му втълпяват, че трябва да бъде. Невежите се люшкат, разкъсват се между копнежите на сърцето и неумолимата принуда на външните условия. Без самоотвержената борба на хиляди безименни Избрани, светът би бил обречен.А трябва ли да е така? Трябва ли да бъде спасяван човекът, тази болест по кожата на планетата Земя? Можем ли да чакаме нещо хубаво, нещо добро, нещо прекрасно от човека-напаст? Каква надежда може да роди сгърченото тъпоумие на въплътените двуноги?Размислете над извършващите се събития! Поддържане ниво на агресивност. Засилване на несигурността посредством пилеене на сили, време и средства за непроизводителна имитация на дейност. Самоцелно изчерпване на планетните запаси, насърчаване на безмислена консумация. Ето само някои последици от два аспекта на човешката дейност - спорта и рекламата. Още колко примери могат да се дадат? Разпространението на наркотици е немислимо без съдействието на гражданските власти. Международният тероризъм - също. Намалява се доверието в почтеността, даже в нормалността на обществените ръководители. Кой властва над нашите властници? И защо са толкова малко опълчилите се срещу всеобщото зло?Но не трудностите са най-страшни.Не откъм врага идва най-лошото. Как се отблагодаряват спасяваните на своите спасители? Хулят ги, клеветят ги, преследват ги. Избиват ги. Превръщат живота им в ад, отнемат радостта и щастието им, потъпкват естествените им права. Довеждат Светлоносещата мисия до непоносимост. Вместо да облекчава, освобождението натежава като бреме. Свръхмогъщи заговорници гонят бранителите на Божествеността, измъчват техните семейства с глад и недоимък, плетат раздори и интриги, създават грижи на приятелите им. Оглупялата пасмина ръкопляска. Несрета сполетява всеки, дръзнал да се опълчи срещу властта на Мрака. С мъка е започнала Епохата и сред мъки ще свърши. Как да обясним на всеки пробуден, че му е съдено да повтори Христовите страдания?Как да бъде спасен свят, премахващ своите бранители? Eltimir

За Илар, който още не знае своето име. Обикновено можещите не знаят, а знаещите не винаги могат. Няма колобър, годен да се справи и с по-лека багатурска мисия. А за Самотния Исполин бе отредено нещо изключително. Илар още не знаеше своето име, но го посочиха и трябваше да се упъти към най-трудното дело, попадало някога в човешки ръце. Дълги каменни плочи. Широка масивна основа. Колони от камък. Многоръки насекоми извайват барелефи. Пресметнати до последна подробност. Никакъв жив живот. Издига се пирамида. После върху строежа натрупват земя. Пръст, пясък и глина. Пониква трева, израстват храсти и дървета. Туристи се катерят по билото, не подозират върху какво стъпват. Редки крясъци подсилват внушението за тишина. Така беше до вчера. Днес върху малко възвишение в подножието на Планината се е спрял багатурът Илар. Какво е Илар? Всеки забелязва белезите, които професията го е привикнала да забелязва. Коя професия изисква да забелязваш всичко? А погледът на Илар бе особено остър. Масовият човек е принуден да си припомня стари умения. Новите не действат в настъпващата Промяна. Но воините на изначалието са овладели и вече си служат със свръхнови. Не добре забравени, а непознавани никога до днес. Може ли човек да прецени KAKBO е Илар? Бащата на строежа се роди преди зората на Първия ден, преди пробуждането на земния разум. Бог го назова Звезда на Бъдното. Преди Облак да закрие небосвода, Звездата подготви следващия си Изгрев. Взе от Облака влага и напои посятото зърно, за да поникне то, когато Слънцето изгрее. Сега край посева стои Илар и гледа Зората. Умът не е средство за постигане на Непостижимост. Той самият е Непостижимост. Но да различи посоките на неговите възможности може само излезлият извън тълпата. Илар не пожела да е еднакъв, приравнен към всички. Той напусна човешкия мравуняк и тръгна... Според старите египтяни, човешката душа е лодка. Веслата са придружаваща мъдрост, а платната всеки украсява със знака, който е най-близо до сърцето му. Ето защо Илар остави сърцето да го води. "Човек изменя своята среда и средата изменя тази част от човека, която е съучастник в промяната на средата." /Джиду Кришнамурти/ Само Илар се бе отказал променя местата и хората около себе си, затова неговото сърце бе останало непроменено. Затова него определиха да разпали Огъня на Промяната."Пазителите на Свободата се събуждат и съсичат Змийския пръстен!" Последната фаза в издигането на човешката стълбица е прогонване на всякаква мисъл за авторитет или престиж. "Въобще не ме засяга!" Пълна незаинтересованост към мнението на околните. Също и онзи, в сравнение с когото просякът е богаташ презира обществените нужди и стремежи. Поведението на крайните фази се слива. Най-уродливата бедност и всепритежанието си приличат. От средите им набира помощници Илар. От проумелите, че всезадоволеност и нищета разсейват еднакво. Че приложени към Устрема, между непроменяемост и съвършенство разлика няма. Илар ги подбира, приема ги, дава им еднакъв ранг, полага в дланите им Седмолъчица и ги повежда. Обучава ги да концентрират собственото си Аз в частица свръхенергия, да постигат истинска Свобода. Никое тяло с надквантов размер не преодолява Вратата. Звездните воини влизат и излизат свободно. Те се радват, доволни са, че съществуването им е придобило смисъл. Повелята на ума и повелята на чувствата сочат една и съща посока. Усетили еднолинейност, те действат. Заетият свят не им обръща внимание. Податливото на внушения множество се стреми да спечели благоволението на някой притежаващ влияние. Илар осигурява влияние за своите приближени.Кой накъдето се е запътил. Никой не забелязва групата. Давещата градовете психотроника скопява човешките мисли, ако те не са достатъчно мощни и издигнати. Тарканът Боян Имен го видя, но могат ли затъпяващите добитъци да проумеят какво е Таркан? Късните епитети, засягащи живелите преди нас Разумни не носят знание. По-добро е вникването в мотивите им при едно или друго действие. Така Илар разбра, че мощта да унищожава е второстепенно действие. Той първо изгради у себе си състояние на неунищожимост. Със същата броня облече своите шестима придружители и тримата дзера - колобъри. За тях този свят не беше вече цел, а средство. А после ето какви думи изрече Илар: - Говорят, че светът върви към обединение. Едни придобиват все по-голяма власт, забогатяват все повече, а от други започват да не зависят нещата и в собствения им дом. В ход е разделение, непознато през цялата писана история. Какво можем да направим за нашите народи? Те, паразитите така или иначе си вземат каквото си поискат. Ние ще научим нашите братя да дадат на врага онова нещо, което ще ги убие. А врага ще накараме сам да поиска отровата, приготвена за него! Илар и Възвестителите бяха доволни, че знаят нещо толкова голямо, та друг преди тях не се е осмелил да се докосне до него. Те се превърнаха в стражи, непозволяващи на Действителността, на цялата Действителност да нахлуе в съзнанието на обърканото множество. Непосветените бяха неподготвени, Истината можеше да ги убие. Съществува степен на поносимост към различните тайни. Не винаги е нужно една тайна да бъде разгласена, за да дойде възмезден удар. Самото притежаване на определени знания е смъртоносно. Те са тайни, които убиват. Това научи Илар, и затова облече себе си и своите спътници с непробиваеми брони, с ръчно изработени хумши. Черните сили не можеха да видят скритите под хумши тайни. Хората от низината продължаваха все така да сквернят със словата си подземния обряд. Прадревната машина се събужда, но времето е променило влагата от Облака, много атоми са трансформирани, най-нетърпеливата материя вече не е материя. Енергията е сътворила своята вторичност. Съоръжението започва да работи по нов, неочакван, незамислен начин. С непредвидени и непредвидими действия. Единствено явлението "непредвидимост" е предвидено. Затова е тук Илар. Затова в Машината не е вложена програма за самосъбуждане. В групата посрещачи има един, който непрекъснато оспорва. Не го отстраняват. Как, ако не чрез спор се доказва Неоспоримостта? За последиците отговорност носи Илар. Добродетелите на Седмината не се родиха от техните страсти, а от стремежа им към Съвършенство. Затова отровният Паяк изпълзя от своето леговище, когато те дръпнаха мрежата му. Седмината бяха проумели думите на Прорицателя: "Пиши с кръв и ще разбереш, че кръвта е дух.""Не гонете оцелелите, те после ще загинат!" Показват ни тежковъоръжения войник, неустрашимия полицай, перфектно обучения командос като свръхчовеци. Изграждат образа на умния учен - откривател с неговите безсънни нощи над сложната апаратура. Загнездват в мозъка ни лицето на преуспелия певец и придобилия известност спортист. Представят ни ги като пример за подражание, като върхове на човешката Раса. Но за кого боецът рискува собствения си живот? Чий интерес задоволява себеотрицанието на учения? Кому е нужна славата на певеца? Кой и защо отклонява човешката мисъл с помощта на състезателен спорт? Какъв е смисълът на безмислените зрелища? Трудът на изброените, пък и на всички останали обслужва велможите от Змийската свита и лунните им допълнения. Човечеството работи, за да изпълнява прищевките на същества, мислещи за хората като за тор, като за добитък, като за насекоми, като за нещо отделно, низше, различно от тях, от "избраното племе". Всички хора на планетата живеят заради благополучието на необявени две - три хиляди семейства. Всички, освен воините от Небесната Орда! Милиарди служат на Злото. Милиарди са обречени да умрат. Затова в деня, когато войници изпълниха нареждането да прогонят ловците на диви животни, към планината бе изпратен Илар."Животът е извор на наслада, но където пие сбирщината, там всички кладенци са отровени." - Бе изрекъл Прорицателят. И като буен вихър неговият дух прелетява между видиотените полухора и със своя дух задушава диханието на техния дух. За душите на събраните около Илар орисани, духът на Прорицателя е благотворен повей. Разярените вихри не нараняват ловците на Време. "Геноцидът срещу Българите в продължение на векове има за задача да прочисти и уякчи народността ни. Така хищниците бастисват мършата на едно стадо. Не можем да бъдем непокорими и непобедими, ако не сме се научили да устояваме на изтреблението. "Който жали тоягата, не жали детето си!" Какво още се чудим, че Тангра ни дарява Своята тояга, а тя се оказва по-чепата от всяка друга?" - Боян Имен таркан Синагогата във Филипопол е построена още през I век след Христа. Триста години преди построяването на първата църква. От твърде отдавна датира юдейският интерес към нас, от самото начало те са знаели, което знаем и ние: Географски карти показват символичната Змия. Главата винаги се намира върху земите на Дунавска България. Умът тук е съсредоточен, главното внимание насам е отправено. Затова Илар стои и се взира в триъгълния камък. Змийската глава трябва и ще бъде смазана! Нито двойният, нито тройният триъгълник ще се справят с Непокорството. Азиатският рабинат притиска народите в ъгъла, и те загиват. Но за нас Ъгълът е Начало! Вместо за смърт, отровата ще послужи за извличането на лекарство. Ще го извърши Илар, преди да е решил друго. Вселената се е надвесила в очакване на изпълнителите. Отляво свети Луната, нейните лъчи не успяват да засенчат въртящите се бели перести вихри. Лунният диск не е съвсем кръгъл откъм изпъкналата си страна. Паническа суматоха цари сред лунните пратеници. Роденият в земите на Родопа Пан не ни е забравил, помага ни. Земята се опълчва срещу неземните разпоредители. Онова, което Илар въвежда в света им, ще изглежда не като чуждо за тях колобърско изкуство, а като излязло от техните детски кошмари. Орисаните не се подлъгват на призива Йахбулон. Те тълкуват: - Иао - форма на стара дума, обозначаваща Божественото присъствие на планетата Земя. - Бул - Ваал - име на едно от Божествените пратеничества. - ОН - заклинание за призоваване на Озирис. В Азия го изговарят като ОМ. Инициалите Й. Б. О. потвърждават, че се отнася до три отделни думи. При това първичното разбиране за Бул е наше. Но ние знаем, че сместа между черно и бяло не винаги има за резултат сиво. Обърканият призив се връща откъдето е дошъл. Свитата на Илар продължава по своя път.Бъдеще, помогни ни да Те създадем! Багатурите всъщност не би следвало да са много по-умни от останалите хора. Но на тях постоянно им се налага да бъдат над средното ниво. Багатурът винаги е нащрек. Ето защо освен познатите специалности има и такава - "по-мъдър". "Всички говорят за околната среда в природата, но никой не говори за нашата лична околна среда, околната среда на нашия живот, която вече е опетнена и осквернена." - Никола М. Николов Когато законът престана да бъде Закон, в сградата, строена като място за наказание на престъпници се чу съскане. Извършиха се много престъпления. Затвориха много невинни, подложиха ги на много мъчения. Сградата бе опасана с висока непристъпна ограда, върху нея монтираха жици, а по жиците пуснаха електрически ток. Само жертвите, мъчителите и разпоредителите на неправдата знаеха какво се върши там. Върху покрива кацна Сова. Гледаше и слушаше. Тъмничарите не гонеха птицата. Някакъв си бухал! Или кукумявка - все едно. А Бухалът запомняше. Накрая отлиташе при своя Илар, който тогава още не знаеше, че името му е Илар, кацваше на багатурското рамо и разказваше. Не питайте защо Илар не пожали умиращите милиарди, когато стана обвинител. От името на народите и с мълчаливото им съгласие поробителите превърнаха беззаконието в закон. Народната нерешителност крепеше Рабината. Какво си мислите? Че някой ще тръгне да изтребва хората един по един? Глупости! Как си представяте - милиардно повторение на едно и също уморително действие? Просто дадена безобидна до този момент ситуация изведнъж става смъртоносна. Предварително набелязани жертви няма. Залага се капан. Примерно телевизорът, телефонът или радиото започват да излъчват на смъртоносна честота. Който се хване - хване се. После се залага следващия капан. Всъщност и сега се правят начални опити. Разглеждаме изкуствените болестотворни фактори като неумел опит на Световния паразитен център за корекция на пренаселеността. Какво се случва на практика? Медицината напредва, развива се. Естествено, че ще напредва. Знанията се множат. Но болестите също се развиват, еволюират бактериите, вирусите мутират. Болестите бързат, тичат, медицината не смогва да ги догони. Тя напредва по пътя на развитието, но изостава в Надпреварата. Жреците на Кибела не са пълноценно допълнение. Те са уплашени, а при страх заклинанията губят властта си над духовете. После идва Свръхзаразата, която заменя природното превръщане със свое. В Зараза се превръща всичко, докоснато от нея. Може да помогне Илар, но вместо канен, той е гонен. Илар пита хората:"Нима Тангра напразно създаде за вас Земята от тялото на живия Космос?" "Самият дух възвира и дими там, където сбирщината пристъпва към Огъня." Столетие по-късно предсказанието се сбъдна, въплъти се в действие, а съвременниците на сбъдването все още търсят обяснение за случващото се. Така е, щом не се заслушват в нас. Говорим, че възродена и повсеместна е кървавата жертвоприносителна игра Тлахтли, наричана днес "футбол", а те се смеят. Още малко остана да се смеят... - Тъмният Отмъстител допуска да го наричат "Черен". Защо позволява, щом като му е известна разликата? - Той ще мълчи, докато не го запитат защо се нарича "Отмъстител". Десетки методи ще бъдат приложени за да се намали броят на човешките същества. Различните индивиди имат различна устойчивост към отделните влияния. Физическата издръжливост не е еднаква с психическата или имунната. Природата също не се отнася еднакво към нас. Тя няма мнение за отделните хора, но ги усеща. десетилетия минават преди от милиардите да останат милиони.Тенгриани, нека вашите мечти бъдат по-красиви от смъртта! Изпадайки в транс, самите кабалисти предсказват кой ще бъде победен: "Затова горко на този, на когото му е добре в Цион. Горко на този, който възкликва: всичко е добре!" - /"Книга на Мормон", Нефий 28:24-25/ Заетите с Полезност биват пощадени. Мъртви погребват своите мъртви. Бог съхранява каквото Му е нужно. Човечеството пада, за да се въздигне отново. Вкусва от смъртта, за да тръгне към живот. Така заповяда Онзи, Който светеше, когато Слънцето бе залязло. Онзи, Чийто взор предхождаше Зората. Онзи, Който за древните колобъри бе вечерно Упование, а за Илар е прекрасна Утринна Надежда. Илар не пожела да бъде част от този свят, и светът да вилнее върху тялото и душата му. Той се опълчи против Тъмата и се преобрази във воин на Отключеното Небе. Пръв измежду всички, него пратиха да събуди следващия Ден.Поробеният се устремява към своята и към нашата Свобода! Някога знаели, че душата може да е независима от плътта, но плътта без душа е като черупка без охлюв. Старият свят се руши, падат отломки. Незащитените загиват. Не са облекли брони, които да ги запазят. Незнанието понякога е смъртоносно. Стрелката наближава кобния час. Видимата реалност се мени. Стрелкат се Черни съгледвачи. Контури се стопяват и избистрят. Жълтата светлина притреперва. Долавя се ухание на детство. Мъглата е с цвят на охра, силуети на невиждани човекоподобия се люшкат като пияни, простират встрани лица, като ослепели са. Блещукат сини искри, над главите на взиращите се играят странни зелени сияния с всякакви форми. Пред кръстопът, в подножието на познатата и скучна планина е застанал Илар. ... А в същото време хората водеха безмислен спор: - Как се нарича нашата планета? Кое е нейното име? Ние не знаем дали планетата нарича себе си някак. Дали сме й много имена, но всичките те са човешки, чужди за нея. - Как се нарича Бог? Кое е Неговото име? Безмислено е да питаме, щом знаем, че не сме в състояние да го изговорим. Илар не пита какво да изрече. Той вече знае какво трябва да извърши. "Все още отровната пелена над повечето Българи не се е разсеяла. Те мислят с чужди мисли, ходят по чужди пътища." - Абрек - Бол колобър Хилядолетия вървяха колобърите. Стигнаха до място, където посоката е мирис, цвят или разстояние. Където количеството е скорост, а времето - маса. Мястото се превърна в тяхно Убежище, и те се криеха там в случаите на опасност. Свикнаха да се крият. Но къде ще скрият българските родове в дните на всеизтребление? Ще ги запазят ли от пръскащата отрова, ако стоят все така далеч? И кой ще посочи пътя на Илар, за да тръгне той към своята Планина? Стоящият в центъра на Кръга изрече: "Зная всички отговори, но какво ми дава това? Неподвижен съм, не мога да променя събитията, а можещите не идват при мен. Как да им дам отговорите? Пък и те са мои отговори, само мои. Техните са други." Стоящият бе с избодени очи, но беше Зрящ. Живеещите в градове и села хора със здрави очи той определи като незрящи. Те гледат, за да виждат; той - за да се движи по Пътя. А е дошло време армията да се сбере, и да потегли към целта на великия Поход. Защо Илар изкачва Планината? Защо не се спуска на морското дъно? Защо машината е поставена там, където е? Най-висока степен на защитеност се постига на дъното на голям воден басейн. Тогава самата основа на Живота се превръща в Съюзник. Кой, как, с какви средства би атакувал база, намираща се в скалите под Океана? Кой би извършил посегателство срещу самия световен Океан, без да застраши целия земен живот, а с това и себе си? Знаем, че не само Илар търси Машината. "Обясниха ми, че срещу съществата от морските дълбини е извършена огромна неправда, подлост, низост." Задачата се усложнява неимоверно, когато трябва да преодоляваме отрицателното отношение на технологично по-развитите от нас дълбинни жители. Няма значение, че ние не ги познаваме. За сметка на това те ни познават твърде добре. И мнението им за нас съвсем не е ласкаво... Жрецът на Земната вяра изрече: "Сприятелете се с народа от морето, преди той да се е надигнал срещу хората от сушата. Когато Битката избухне, никой вече няма да ви приеме за съюзник." Само че и нашите предразсъдъци по отношение на тях са твърде големи. Опора на разумните светове в Космоса не са сухоземни, а земноводни твари. Но нека и тук, на Земята не се присмиваме на жабите N. Нали именно те изнесоха живота от водата и го пренесоха на сушата. И нещо, за което едва ли масовият човек би се досетил сам. Когато едно разумно същество изяде друго, това проява на канибализъм ли е? За Дълбинните жители, ние сме деликатес. Ако пък някой от тях бъде уловен в риболовните ни мрежи, ние го приемаме за мекотело с особено крехко месо и го изяждаме. С удоволствие. Без каквото и да било чувство за угризение. Като не преставаме да се мислим за добродетелни. А добродетелта е Космически закон и не зависи от нашето ограничено мнение. Изоставени големи къщи, комплекс от сгради, пълни с прах и вехтории. С трошащи се скелети покрай стените. Градове с непокътнати вещи, но без живи хора. И малки едноетажни китни живи домове на стотици километри от най-близкия град. Красиво е, прекрасно е, но в приказните селца хората биват отглеждани с определена цел. Те се радват, веселят се, но им е забранено да работят. Трудът е обявен за страшно престъпление. хората живеят в рая на вечно Днес, но са им отнели Утре. Наставникът - Кам, който учи децата как да станат възрастни не е дошъл навреме. Не е разплетено седемдесет и седем годишното противоречие. Илар не си е спомнил името. Не е прострял изпънатата си напред десница. Искрящата Бяла мощ не е съживена. Осъдените са екзекутирани, тъмничарите са избити, свободните са поробени. Краят си е отишъл, без да дочака Началото. Помръкнало е Слънцето над Скрития дом, избледняват цветовете на Книгата. Колобърите заспиват, без изобщо да са се пробуждали. Паразити изсмукват последната капка Българска кръв. Чандала тъпчат свещените граници.Така ще е, ако не го направим иначе! Eltimir
За Вярата
Живот мъчителен, тежък и труден, изпълнен със скръб и тегла. Живот във лишения, бавен и муден, без обич и без топлота... ... Може би. Някой ден. Все някога... Очакване. Страстно, упорито. Надежда. Или предчувствие за надежда. И така ден след ден, година след година. Вплетени в битката за съществуване, заобиколени от безброй трудности, проблеми, грижи. С мъка си пропряваме път през гъстите трънливи храсталаци, с които е обрасла тясната пътечка, наречена "живот". И нищо друго. Но не! Забравихме за надеждата. За проклетата упорита вяра, че някой ден, че все някога не може да не... Убивана от всекидневието и съживявана от мигновените проблясъци на Слънцето. Вярата, надеждата, че така не може да продължава вечно, че това няма да трае цял живот. А той - животът, така си и продължава. Докато премине. Едва озърнали се, идва денят на Откровението. Денят, в кой си отиваме от този свят. И в който вярата си отива от нас. За да навести други. Които вярват, надяват се, очакват. Че все някога... Все някога... А в деня на Равносметката - пустота. Нищо. Но не - пак забравяме вярата. Вечно живата вяра, която си отива от нас, за да отиде при други. Какво е тя? Спасителка, помагаща ни да вървим по пътечката-джунгла, наречена "живот"? Панацея за душевните ни терзания? Или поробителка, държаща ни във вечна заблуда, непозволяваща на Откровението да ни споходи преди Съдния ден? Наркотик, отслабващ волята, пречещ ни да потърсим ние самите път към Слънцето, наш път. Какво е тя? Eltimir

http://eltimir.blog.bg/
Край на цитатите

НЯМА НУЖДА ОТ КОМЕНТАРИИ, А САМО ОТ ОСЪЗНАВАНЕ !!!

За един компютър не е толкова важно, колко е мощен, а каква му е програмата.
За един човек, който е един вид био-компютър, не е важно също, колко е голяма интелигентността му и даже гениален мозъкът му, а каква му е програмата.

Точно затова контрольорите, матричарите и манипулаторите се опитват да програмират всички, за да владеят интелигентността и гениалността на хората и да се възползувдат от тях, но да работят единствено по тяхните програми.
Точно затова науката стана антихуманно оръжие и загуби своята етичност напълно, защото работи по тяхните програми.
Значи какво, нищо и половина, щом всички наливат вода в мелницата на Злото и язък за всичкото ултра технологично развитие на цивилизацията, щом работи срещо човешката раса.
Тази схема, докато не разберат овцете в дълбочина, ще ги колят за курбан чорба, докато не остане ни една. Толкова е просто и логично !!!
Ако не можеш и не си сигурен, че използуваш гениалността си за добро, по-добре ще е нищо да не правиш и ще си по-полезен за хората.

Човечеството няма нужда от гениални или много интелигентни мозъци, програмирани на античовешка вълна, а просто от хора, които искат да живеят в мир и любов, свободни от всякакви програми, способни да избегнат собственото си тотално роботизиране, което ще означава пълното му унищожение като Човек.
Какво значение после, дали ще има двукраки на земята, след като ще са една камара програмирана и самодвижеща се био-тенекия ?
Огледайте се, ослушайте се, осъзнайте се, не чувате ли вече, че биороботите стават мнозинство, зловещ тропот на био-тенекия се чува отвсякъде и вашия ред идва, ако преминете бариерата, ще престанете окончателно да бъдете Хора.

Дамоно-крадци-ята работи с пълна сила и демо-нефел-ините са кротнали, а би трябвало да станат кротали и изгонят демоните !!!