Публикации
Мама Радка и първата й внучка Ина в Несебър - лято 1970 година
Кон муа го апеше и на муата думаше:
Ой, ми муо конска, ако ми се лепнеш на устата
ще изчезнеш завинаги от лицето на земята.
Danko
Едно стихотворенийце, което съм написала на 8 декември 1973 година.
Не те упреквам
не те и поучавам,
а просто разсъждавам
Чистият стремеж към любовта,
неписан е закон това
и вечен е като живота.
Той писани закони не признава
и минало обрича на забрава
Всеки се стреми към любовта,
но трудно се иткрива тя,
намериш ли Я
- не Я залагай в игра;
- не Я потъпквай в калта;
- не Я превръщай в извор на скръбта.
На всяка спирка
в твоя път към любовта,
където спираш с надежда,
Ой, ми муо конска, ако ми се лепнеш на устата
ще изчезнеш завинаги от лицето на земята.
Danko
Едно стихотворенийце, което съм написала на 8 декември 1973 година.
Не те упреквам
не те и поучавам,
а просто разсъждавам
Чистият стремеж към любовта,
неписан е закон това
и вечен е като живота.
Той писани закони не признава
и минало обрича на забрава
Всеки се стреми към любовта,
но трудно се иткрива тя,
намериш ли Я
- не Я залагай в игра;
- не Я потъпквай в калта;
- не Я превръщай в извор на скръбта.
На всяка спирка
в твоя път към любовта,
където спираш с надежда,
че това е тя,
не сей лъжа,
щом разбереш, че няма Я,
защото стигнеш ли най-сетне
не сей лъжа,
щом разбереш, че няма Я,
защото стигнеш ли най-сетне
пред нейната врата,
не ще се спреш,
не ще и разбереш,
че точно тук е Тя.
Твоите лъжи ще погубят
вярата ти в любовта
и няма да повярваш,
че пред теб е Тя,
а случайно спреш ли се пред нея,
ще бъде жалко
- не заслужаваш Я.
Любовта - често случайна спирка в живота е тя,
възможна само за изключителни души,
които не разпръскват напразно своите искри.
Една искра на любовта
в един и същи миг попадне ли в две сърца,
запалва буен огън
и ги претапя в една съдба.
не ще се спреш,
не ще и разбереш,
че точно тук е Тя.
Твоите лъжи ще погубят
вярата ти в любовта
и няма да повярваш,
че пред теб е Тя,
а случайно спреш ли се пред нея,
ще бъде жалко
- не заслужаваш Я.
Любовта - често случайна спирка в живота е тя,
възможна само за изключителни души,
които не разпръскват напразно своите искри.
Една искра на любовта
в един и същи миг попадне ли в две сърца,
запалва буен огън
и ги претапя в една съдба.
Изсъхнала е твоята душа,
страхуваш се да не изгубиш в любовта
щом съжаляваш,
че обичал си една жена
че верен бил си ти на нея
и няма никакво значение
коя, кога и заслужавала ли е това,
щом съвети на другите даваш,
че любовта, вярността, жертвата и смлостта
не заслужават никоя жена
Лихвар си станал ти в любовта,
присметнал си, че няма да загубиш
от другите да взимаш любовта,
без нищо да им даваш в замяна на това.
Любов събираш ти,
но чуждата любов
не прави капитал в твоята душа,
а взима сокове от нейните листа
и лист по лист, така изсъхва тя.
Смелото сърце,
когато любовта го осени
не разсъждава,
не прави сметки
и в това е неговата слава,
то всичко дава, което притежава,
без да чака отплата.
И предпочиташ ти да залагаш на играта
пред откровенията на любовта
вселил се е в теб егоизъм и безпределна пустота.
Играта е безспорно интересна,
но като мираж е тя,
в миг се появи и отрази
най-съкровената мечта на твоята душа.
Една секунда - истинска илюзия,
после внезапно отлита безшумно,
без да попита
и остава в твоята душа безкрайна пустиня,
равна само на смъртта.
Изобретателно криеше ти своята игра,
но все пак не твърде добре, за да не се разбере.
Няма за теб спомени скъпи и кътчета свидни
заведе ме там, където бил си с други жени,
не се посвени и стари и нови вълнения оскверни
и няма значение, какви са те били,
за себе си само дори, можеше честен да бъдеш.
Нали ?
Това не е игра! - ще кажеш, може би, ти.
- Да. Това не е игра, а много игри,
щом толкова бързо забравяш
и често отново започваш ги ти.
Как ли не си разбрал до сега
и трябва отново да повторя това,
че след всяка игра, изгаря поредния лист от твоята душа
и идва деня, когато напълно изгаря и остава само пепелта.
Това не е игра! - ще кажеш, може би, ти.
- Да. Това не е игра, а много игри,
щом толкова бързо забравяш
и често отново започваш ги ти.
Как ли не си разбрал до сега
и трябва отново да повторя това,
че след всяка игра, изгаря поредния лист от твоята душа
и идва деня, когато напълно изгаря и остава само пепелта.
От тази пепел феникс никога не се ражда.
Каквото и да дам, давам го от сърце и душа,
няма значение, дали пред олтаря на любовта,
приятелството или великите дела.
Ще ти докажа, че все още любовта може да царува в някои сърца,
за да се възвърне свежестта на твоето изпълнено с разочарования сърце
и се съживи изсъхналата ти душа
Ще ти докажа, че любовта не е дребнава, тя грешките прощава и ги обрича на забрава
Аз винаги ще ти подам ръка,
в дни нещастни и мъгливи
дори и в дни щастливи и красиви,
каквото и да рискувам с това,
както и да поемеш моята ръка,
с жест на омразата или на любовта.
Да !
Много вълнува ме твоята душа, нейната същност и форма,
но грешно не разбирай моите слова;
за нищо аз не моля, искам само да бъдеш Човек на висота,
какъвто можеше да бъдеш и до сега.
Всички учили сме за това,
че няма пълно съвършенство на света,
но всички трябва да вървим по стълбата,
която все по-близо води ни
пред таз заключена врата.
Аз много оттегчих те, може би, но свършвам за сега така:
Животът е хазартна игра,
заложиш ли най-ценната карта - твоята душа
загубваш завинаги всичко,
защото безценна е тя.
Накрая използвам да кажа със свои думи чужда, но велика мисъл една
Противоречия, може би, виждаш някъде в моите слова сега,
Каквото и да дам, давам го от сърце и душа,
няма значение, дали пред олтаря на любовта,
приятелството или великите дела.
Ще ти докажа, че все още любовта може да царува в някои сърца,
за да се възвърне свежестта на твоето изпълнено с разочарования сърце
и се съживи изсъхналата ти душа
Ще ти докажа, че любовта не е дребнава, тя грешките прощава и ги обрича на забрава
Аз винаги ще ти подам ръка,
в дни нещастни и мъгливи
дори и в дни щастливи и красиви,
каквото и да рискувам с това,
както и да поемеш моята ръка,
с жест на омразата или на любовта.
Да !
Много вълнува ме твоята душа, нейната същност и форма,
но грешно не разбирай моите слова;
за нищо аз не моля, искам само да бъдеш Човек на висота,
какъвто можеше да бъдеш и до сега.
Всички учили сме за това,
че няма пълно съвършенство на света,
но всички трябва да вървим по стълбата,
която все по-близо води ни
пред таз заключена врата.
Аз много оттегчих те, може би, но свършвам за сега така:
Животът е хазартна игра,
заложиш ли най-ценната карта - твоята душа
загубваш завинаги всичко,
защото безценна е тя.
Накрая използвам да кажа със свои думи чужда, но велика мисъл една
Противоречия, може би, виждаш някъде в моите слова сега,
но знай го това "в противоречията се ражда и истината".
08.12.1973
В лиляшките лозя съм израсла на Джамбазкиьо връх, на Божия мост съм играла, раци от лиляшката бара съм яла и много, много, многооо съм порасала, свободна като вятъра, променлива като водата и твърда като земята.
Това е положението и, да си го кажеме по врачански, никога не е късно закашмер да станем.
https://chitanka.info/text/2980/13
http://www.ashen-wow.info/chitanka/text/2980.html#t-shebetsite
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=19283
http://visit.vratza.com/index.php?r=homee/d3762/d3787&lang=bu
Врачански музаверджийски лакардии, каламбури и прекори !!!
http://www.blitz.bg/article/25524
http://vratzaplus.com/?lang=bg&r=home/t160/t189/t2163
Къщата на фамилия Скачокови, към която принадлежеше баба ми по майчина линия- Ценка Скачокова по баща и Хаджийска по мъж - Никола Хаджийски събирач и притежател на изключително много исторически докуминти за историята на Враца, съответно изчезнали в небитието. А Никола Хаджийски е от рода на Тодораки Хаджитошев.
http://pishtikov.vratza.eu/zabravenoto_ime.htm
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=290803
http://pishtikov.vratza.eu/zabravenoto_ime.htm
https://chitanka.info/text/2980/13
Врачански лакардии от Веско Лазаров!!!
Искам да добавя и аз една, запечатила се в паметта ми от дете.
От турската баня у Враца, етествено, излизат булките чистички и порозовели, а баничарино отсреща вика с пълна сила - Е банички, ебанички, а продавачът на семитчета му приглася
- сееемити, се мити.
Забележка: Едно време са продавали хлебчета и гевреци, наричали са ги семити, много вкуснички със специална мая правени.
Ей, това играта на думи е голяма работа на врачаньора. Стараем се да поддържаме традицията и музуверлъка.
C:\Documents and Settings\Nadia\Mes documents\Vraza\Враца On-Line Преглед на тема - РАЗМИСЛИ, ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНИ_ КЕФ !!!6a.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар