ПЪТЯТ

Вървя по пътя,
сам сама
Гледам около мен,
наляво, надясно,
не виждам хора,
само същества,
на два крака

Тичат като луди,
нагоре-надолу,
без определена посока,
хаотични електрони,
зомбирани и програмирани,
в стрес-атмосфера,
заключени в своята
егоцентрична сфера,
глави пълни с илюзии,
като съпунени мехури
пукащи едни след други,

Вървят покорно и бавно,
сякаш хипнотизирани,
с кервана заедно

Къде ли, отиват точно ?

Бързат и сякаш не виждат,
там в края на пътя,
очертават се бавно,
червените пламъци
на Апокалипсиса

Но, не,
важно е да се върви,
да не се спира
по пътя към края.
Чуват се отвреме, навреме,
заглушен лай на кучета.

Керванът си върви ли, върви.

Миражът само ги привлича,
забравят, той рано или късно,
изчезва, остава реалността
на безводната пустиня,
на пустинята на духа

Данко
Надежда Джамбазова
_________________
http://enkade.blogspot.com/